Постинг
27.08.2009 16:41 -
Wolfenstein - продължение (и край :)
Автор: ludpensioner
Категория: Технологии
Прочетен: 4097 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.08.2009 16:48
Прочетен: 4097 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 27.08.2009 16:48
След 7 дена "джъткане", отделяйки приблизително час-два на играта, най-накрая стигнах до края на един от най-добрите шуутъри (ако не и най-добрия) за тази година. Дали останах доволен от Wolfenstein? При условие, че не съм играл свестен FPS от около една година, разбира се, че съм.
Но нека да почнем с главните аспекти един по един, а именно:
Сюжета - знаменитият американски шпионин-екшън герой B.J Blazkowicz, когото познаваме от предишните игри (класиката Wolfenstein 3D, продължението Spear of Destiny и Return to Castle Wolfenstein) отново е на линия. Както писах в предишния пост играта започва с добре скалъпен синематик и след малък брифинг ни захвърлят в Айзенщадт, където целта ни е да помогнем на тамошната съпротива. Засега не звучи кой знае колко по-различно от останалите игри, свързани с Втората Световна, но тук си говорим за id Software (и Raven)! Така след няколко мисии попадате в дълбините на мина, гъмжаща от нацисти и с помощта на руски последовател на ордена на Златната Зора (Golden Dawn) се сдобивате с медальон на изчезналата цивилизация на Thul. Чрез него B.J (и Вие в частност) ще може да използвате енергията на Черното слънце и се сдобивате с четири сили.
Veil е първата от тях и чрез нея ще можете да виждате света чрез перспективата на другото измерение, да се движите малко по-бързо и да намирате скрити предмети (като Tomes of Power, които играят важна роля за ъпгрейд на тези умения), а след няколко подобрения, които се закупуват на черния пазар, да виждате враговете през стени и да увеличите капацитета на медальона. Ефектът, когато я активирате, донякъде напомня този от Soul Reaver, когато Raziel влиза в астралния свят, с тази разлика, че тук е доста по-красив :) Интересното е, че в измерението на Черното слънце левитират едни гадинки Geist, напомнящи огромни бълхи, които не ви вредят, освен ако не ги атакувате.
Mire е втората сила, с която се сдобивате и чрез нея буквално спирате потока на времето. След едно-две подобрения при активирането на силата вкаменявате близостоящите врагове. Изключително полезно (особено след подобрението) срещу едни невидими гадове.
Shield - тук няма какво повече да допълня. Щитът е щит - предпазва до определена степен от вражеските куршуми. След ъпгрейд кара последните да рикошират, буквално самоубивайки вразите и да изпепелява близостоящите.
Empower - увеличава нанасяните щети и пробива енергийните бариери. Когато го подобрите, куршумите ще могат да пробиват метал и бетон.
Хубавото в играта е, че тези сили не са ненужни екстри, а нещото разделящо Ви от сигурната смърт и изпълненото задание. Използването им е добре балансирано и не остава впечатление, че сте безсмъртен (освен ако не играете на най-ниско ниво на трудност).
Оръжията в играта са стандартните за Втората Световна автоматични карабини МP40, МP43, далекобойната Kar 98, гранати, Panzerschreck, огнемет и фантастичните Particle Cannon, стрелящ с рафинираната енергия на Черното Слънце, Tesla Gun, стрелящ с електричество и една подобрена версия на Particle Cannon, която намирате към края на играта. Всяко едно от оръжията може да се подобрява, но срещу определено заплащане, което Ви оставя пред избора дали да похарчите парите си за ъпгрейд някое оръжие или сила. Личната ми препоръка е да подобрите първо силите си (особено Mire и Veil), а после да се ориентирате към някое оръжие (най-добре огнестрелно, аз лично се спрях на MP43 и останах доволен от избора си).
Относно локациите, през които минавате, за да изпълните мисиите си - тъй като действието се развива основно в Айзенщадт, ще трябва доста пъти да обикаляте през едни и същи улици, което на определени моменти леко дразни. Поне това прави играта не-чак-толкова-линеен-FPS, което е по-скоро плюс. Някои от специалните локации, като летището и подземните лаборатории са направени чудесно, други, като Фермата, се спъват заради невъзможността на използвания idTech 4 енджин да се справя толкова добре с откритите пространства, като този на CryTek. Да се надяваме, че горещо очаквания от мен Rage ще е в пъти по-добре, благодарение на idTech 5.
Но, какво е екшънът без добри противници? Основните такива са нацистките войници, които, признавам, често се крият зад стени, хвърлят гранати и като цяло могат да Ви скапят живота, ако са много и сте на най-високо ниво на трудност. Но що става дума за акъл - от време на време ще ги видите как стрелят по стените, вместо по Вас или пък да обикалят без да стрелят изобщо. Особено объркващо е, когато стреляйки по Вас, те крещят "Flanc him" или други команди, а се оказва, че гадта е самотна. За сметка на това по-специалните противници, като "магьосниците" (Scribes), бронираните Veil Troopers, коварните Elite Guards и особенно невидимите Veil Assassin са истинско предизвикателство сами по себе си, а когато са в смесена група, нещата стават мнооого интересни. Най-предизвикателни и забавни са битките с босовете. В голяма част те се състоят в това първо да се премахнат съоръженията, подсилващи (регенериращи) убер-гадината и после да изхабите няколко пълнителя. Специално искам да изтъкна битката с последния бос, която се провежда на няколко етапа и е добро предизвикателство (особено на по-високите трудности).
А сега да обобщя казаното по-горе, обличайки го в оценки:
Графика - 8/10
Факт е, че има далеч по-добре изглеждащи шуутъри на пазара, но Wolfenstein е далеч по-непретенциозен към машината, ако трябва да се сравнява с Crysis. Добре пресъздадени градски сцени, за подземията и лабораториите няма какво да споменавам - още си спомнятe Doom 3, нали? Минус са нивата на открито с наличието на дървета, които, честно да се каже, изглеждат зле.
Звук - 7/10
Швабите крещят на английски с немски акцент, изстрелите звучат добре. Музиката я няма и точка.
Геймплей - 8/10
Премахването на индикатора за кръв е голям плюс за динамичността на играта, особено благодарение на използването на силите. Забавен олд скул геймплей в сравнително нови дрехи + малко алъш-вериш елемент с ъпгрейдите, които наистина си струват. Близо петнадесетте часа игрално време са по-скоро плюс, въпреки понякога дразнещото обикаляне из града.
Сюжет - 6/10
История, затрогваща Втората Световна, разбъркана с окултни елементи, фантастика и малко сюжетни обрати, които, уви, не са нещо непредсказуемо и твърде оригинално.
Общо - 8/10
Wolfenstein е игра, която си струва прекараното с нея време и след превъртането си може да се преиграе още веднъж, заради наличието на отключени чийтове :)
За повече информация относно играта, клипове и тапети - тук.
Има ли обич между представителите на силния пол? Играйте Wolfenstein и ще разберете ;)
Но нека да почнем с главните аспекти един по един, а именно:
Сюжета - знаменитият американски шпионин-екшън герой B.J Blazkowicz, когото познаваме от предишните игри (класиката Wolfenstein 3D, продължението Spear of Destiny и Return to Castle Wolfenstein) отново е на линия. Както писах в предишния пост играта започва с добре скалъпен синематик и след малък брифинг ни захвърлят в Айзенщадт, където целта ни е да помогнем на тамошната съпротива. Засега не звучи кой знае колко по-различно от останалите игри, свързани с Втората Световна, но тук си говорим за id Software (и Raven)! Така след няколко мисии попадате в дълбините на мина, гъмжаща от нацисти и с помощта на руски последовател на ордена на Златната Зора (Golden Dawn) се сдобивате с медальон на изчезналата цивилизация на Thul. Чрез него B.J (и Вие в частност) ще може да използвате енергията на Черното слънце и се сдобивате с четири сили.
Veil е първата от тях и чрез нея ще можете да виждате света чрез перспективата на другото измерение, да се движите малко по-бързо и да намирате скрити предмети (като Tomes of Power, които играят важна роля за ъпгрейд на тези умения), а след няколко подобрения, които се закупуват на черния пазар, да виждате враговете през стени и да увеличите капацитета на медальона. Ефектът, когато я активирате, донякъде напомня този от Soul Reaver, когато Raziel влиза в астралния свят, с тази разлика, че тук е доста по-красив :) Интересното е, че в измерението на Черното слънце левитират едни гадинки Geist, напомнящи огромни бълхи, които не ви вредят, освен ако не ги атакувате.
Mire е втората сила, с която се сдобивате и чрез нея буквално спирате потока на времето. След едно-две подобрения при активирането на силата вкаменявате близостоящите врагове. Изключително полезно (особено след подобрението) срещу едни невидими гадове.
Shield - тук няма какво повече да допълня. Щитът е щит - предпазва до определена степен от вражеските куршуми. След ъпгрейд кара последните да рикошират, буквално самоубивайки вразите и да изпепелява близостоящите.
Empower - увеличава нанасяните щети и пробива енергийните бариери. Когато го подобрите, куршумите ще могат да пробиват метал и бетон.
Хубавото в играта е, че тези сили не са ненужни екстри, а нещото разделящо Ви от сигурната смърт и изпълненото задание. Използването им е добре балансирано и не остава впечатление, че сте безсмъртен (освен ако не играете на най-ниско ниво на трудност).
Оръжията в играта са стандартните за Втората Световна автоматични карабини МP40, МP43, далекобойната Kar 98, гранати, Panzerschreck, огнемет и фантастичните Particle Cannon, стрелящ с рафинираната енергия на Черното Слънце, Tesla Gun, стрелящ с електричество и една подобрена версия на Particle Cannon, която намирате към края на играта. Всяко едно от оръжията може да се подобрява, но срещу определено заплащане, което Ви оставя пред избора дали да похарчите парите си за ъпгрейд някое оръжие или сила. Личната ми препоръка е да подобрите първо силите си (особено Mire и Veil), а после да се ориентирате към някое оръжие (най-добре огнестрелно, аз лично се спрях на MP43 и останах доволен от избора си).
Относно локациите, през които минавате, за да изпълните мисиите си - тъй като действието се развива основно в Айзенщадт, ще трябва доста пъти да обикаляте през едни и същи улици, което на определени моменти леко дразни. Поне това прави играта не-чак-толкова-линеен-FPS, което е по-скоро плюс. Някои от специалните локации, като летището и подземните лаборатории са направени чудесно, други, като Фермата, се спъват заради невъзможността на използвания idTech 4 енджин да се справя толкова добре с откритите пространства, като този на CryTek. Да се надяваме, че горещо очаквания от мен Rage ще е в пъти по-добре, благодарение на idTech 5.
Но, какво е екшънът без добри противници? Основните такива са нацистките войници, които, признавам, често се крият зад стени, хвърлят гранати и като цяло могат да Ви скапят живота, ако са много и сте на най-високо ниво на трудност. Но що става дума за акъл - от време на време ще ги видите как стрелят по стените, вместо по Вас или пък да обикалят без да стрелят изобщо. Особено объркващо е, когато стреляйки по Вас, те крещят "Flanc him" или други команди, а се оказва, че гадта е самотна. За сметка на това по-специалните противници, като "магьосниците" (Scribes), бронираните Veil Troopers, коварните Elite Guards и особенно невидимите Veil Assassin са истинско предизвикателство сами по себе си, а когато са в смесена група, нещата стават мнооого интересни. Най-предизвикателни и забавни са битките с босовете. В голяма част те се състоят в това първо да се премахнат съоръженията, подсилващи (регенериращи) убер-гадината и после да изхабите няколко пълнителя. Специално искам да изтъкна битката с последния бос, която се провежда на няколко етапа и е добро предизвикателство (особено на по-високите трудности).
А сега да обобщя казаното по-горе, обличайки го в оценки:
Графика - 8/10
Факт е, че има далеч по-добре изглеждащи шуутъри на пазара, но Wolfenstein е далеч по-непретенциозен към машината, ако трябва да се сравнява с Crysis. Добре пресъздадени градски сцени, за подземията и лабораториите няма какво да споменавам - още си спомнятe Doom 3, нали? Минус са нивата на открито с наличието на дървета, които, честно да се каже, изглеждат зле.
Звук - 7/10
Швабите крещят на английски с немски акцент, изстрелите звучат добре. Музиката я няма и точка.
Геймплей - 8/10
Премахването на индикатора за кръв е голям плюс за динамичността на играта, особено благодарение на използването на силите. Забавен олд скул геймплей в сравнително нови дрехи + малко алъш-вериш елемент с ъпгрейдите, които наистина си струват. Близо петнадесетте часа игрално време са по-скоро плюс, въпреки понякога дразнещото обикаляне из града.
Сюжет - 6/10
История, затрогваща Втората Световна, разбъркана с окултни елементи, фантастика и малко сюжетни обрати, които, уви, не са нещо непредсказуемо и твърде оригинално.
Общо - 8/10
Wolfenstein е игра, която си струва прекараното с нея време и след превъртането си може да се преиграе още веднъж, заради наличието на отключени чийтове :)
За повече информация относно играта, клипове и тапети - тук.
Има ли обич между представителите на силния пол? Играйте Wolfenstein и ще разберете ;)
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 154
